Редовната йога практика постепенно трансформира съзнанието ни – ставаме по-спокойни, балансирани, осъзнати, променя се отношението ни към света и към нас самите. За да работим за пречистване на съзнанието, не винаги е задължителна постелка.

В древните текстове се казва, че това може да се случи като култивираме определени качества, които променят отношението ни към нещата. Умът се прояснява чрез : – приятелско отношение /маитри/ – към другите, към тези, които са щастливи и това отношение да е искрено, идващо от сърцето ни; – състрадание /каруна/ – състрадаваме с другия, с разбиране, да използваме възможностите си за облекчаване на страданието му; – щастие /мудита/ – искрено да се радваме на успехите на другите, да сме щастливи с тях; – безпристрастност /упекша/ – да не осъждаме, да разбираме грешките на другите. Това не означава да сме безучастни, а по-скоро, каквото и да се случи около нас да успяваме да запазим покой в сърцето.

А според вас, необходимо ли е приятелско отношение, състрадание, щастие и към нас самите? И какво означава приятелско отношение към нас? Включва ли това грижа за тялото, за ума – разбиране за това какво наистина води до утихването му, приемане на себе си, не упрекване, разбиране за всичко, което ни се случва… Осъзнаваме ли, че за култивиране на всички тези качества е нужно наблюдение, будност за мислите, чувствата, думите и делата ни.